Или дотам и обратно в страната на ниските хомосексуалисти и високите анорексички
(публикувано в Madame Figaro, бр. 7/ март 2008)
Текстът в първоначалния си вариант беше доста по-пиперлив, но в пристъп на необичаен за мен проблясък на връзка с реалния свят реших да го цензурирам… доста. Това е окончателната поосакатена версия, която изпратих на списанието и която те са доокастрили още. Нормално, имайки предвид формата и целевата им аудитория .
FW, или Fashion Week, е в общи линии най-значимото събитие в света на модата в градовете, които имат значение – Ню Йорк, Париж, Лондон, Милано. Имайки съмнителния късмет да живея на едно от тези места, съм редовен свидетел как два пъти годишно по време на [женските] седмици на модата настава тоталната лудница, и целокупно представителите на световният фешън бизнес се изсипват тук. По принцип ходя на ревютата от добронамерено антропологично любопитство, но този път за разнообразие реших да нося и апарата си, и вместо да си бъркам разсеяно в носа и да наблюдавам странните птици наоколо, да направя серия снимки, опитващи се да покажат какво всъщност става зад кулисите – целият безумен хаос и огромното количество труд, които стоят зад организирането на нещо толкова безсмислено и красиво колкото едно модно ревю от такава величина.
Винаги ми е бил очарователно любопитен начинът, по който хората възприемат света на модата – лъскав, скъп, луксозен, красив, миришещ на хубаво, разкошни жени в шумолящи рокли и т.н. Разбира се, реалността е съвсем друга – зад целия лъскав спектакъл стоят нормални, уморени, изнервени хора, а неземно красивите, скъпи жени със слизането от подиума се превръщат в слабички седемнадесетгодишни украински девойчета, които след ревюто нахлупват слушалките на айпода и си хващат метрото. Или, ако са късметлийки, кола на агенцията им ги кара към следващото ревю. Welcome to the real world, Neo.
В случай, че проявяваш интерес към задкулисни приключения на подобен род мероприятия, ето няколко бързи наблюдения и съвета по въпроса:
-Как се стига до бекстейджа?
Ами, има няколко варианта. Раз, да си акредитиран от някоя медия като журналист/фотограф/оператор/асистент и отделно да имаш поименна покана от дизайнерa. В повечето случаи е достатъчно, но понякога искат и специален backstage pass, до който е много трудно да се добере човек, особено за големите марки. Два, да изчакаш края на ревюто, когато всички приятели на дизайнера отиват да го поздравят, и да се шмугнеш заедно с тях. Но тогава вече интересната част е минала – след шоуто момичетата се преобличат максимално бързо и драсват към следващото ревю – успешните модели имат понякога по 7-8 на ден.Три, да познаваш някой от охраната, който да те пусне да влезеш. Там вече нямам наблюдения, оправяй се!
-Какво да правя зад кулисите?
Наблюдавай/снимай, но не досаждай. Всички са изнервени, защото на минимално място са събрани модели, гримьори, фризьори, стилисти, хора, които обличат моделите, фотографи, оператори, журналисти, асистенти, хора от кетъринга, кибици и прочее. В общи линии на всеки модел се падат 4-5 човека, които работят върху нея, плюс още толкова, които се мотаят наоколо. С малко повече късмет можеш да си поговориш с дизайнера или да се запознаеш с някоя от актуалните топ-моделки, ако те влече – повечето са доста дружелюбни и мили същества, стига да не прекалиш с плейбойските маниери.
Също така е изключително любопитно и забавно колко характерни и лесни за класификация са видовете хора, на които можеш да попаднеш зад кулисите. Един примерен разбор на екзотичната фауна там би включвал следните основни типажи:
-Висока анорексичка – очевидно модел. Докато чакат да ги гримират/фризират/облекат повечето слушат музика, четат или гледат филми на най-различни ултра-модерни хай-тек портативни устройства. Отличителни белези: обикновено между 178 и181 см, болезнено слаби, често със странни черти на лицето, облечени много casual, с онзи особен небрежен стил на хора, които разбират от мода, без да са fashion victims или да им пука особено. Напоследък предимно руси, с елфическо/славянско или извънзезмно излъчване. Ако изглежда над 23-24 години и е облечена по-строго, знаечи е бивш модел, преминал към свързана с фешъна професия – стилистка, дизайнерка, асистентка, PR;
-Нисичък оплешивяващ гей с розовичък оттенък – гримьор или фризьор, в по-редки случаи дизайнер.Другите разновидности make-up artists, но по-рядко срещани, е висок гей с буйни къдрици, или грозновата женица с татуировки, пиърсинги и алтернативен стайлинг; друг възможен подвид дизайнер пък е застаряващ, елегантен беловлас господин.
-Застаряваща, но стилна матрона и/или мъж с делови костюм – собствениците на марката;
-Развлечени студентки – т.нар. „вестиеристи”, т.е. хората, които преобличат моделите;
- Сериозни момчета в черно – ми, охрана;
-Щъкащи насам-натам журналистки с микрофони, в повечето случаи с вариации на буквата F на тях;
-Фотографите се забелязват отдалече със самоделните си, екзотични осветителни тела във всякакви форми и разновидности, както и с истеричните крясъци, с които се опитват да привлекат вниманието на някой модел и да го накарат да позира – за повечето от тях това е единственият начин да имат манекенка от такъв ранг в портфолиото си. Други пък се специализират в снимки на обувки и аксесоари, които още същия ден изпращат на китайските производители на ментета. И двата подвида са изключително досадни и често преди самото начало на ревюто сериозните момчета учтиво ги изпращат обратно в основната зала;
-Насред цялата тази лудница ярко се открояват обърканите изражения от типа „къде съм и какво правя тук” на хората, които нямат много общо и са попаднали там по случайност или придружавайки някого – шофьорите на моделките, нечии роднини, гаджета, и т.н., които обикновено могат да бъдат намерени около бюфета.
В заключение, седмицата на модата видяна от кухнята е любопитно и забавно преживяване, което определено си заслужава. Всеки я възприема по различен начин, но у все повече хора повдига спонтанно въпроса дали лъскавият свят на фешъна всъщност има някаква обективна raison d’ être, като създаването на красота, да речем (но не и изкуство), или всъщност се е превърнал вече в един самодостатъчен, затворен, самодоволен и откъснат от истинския живот сапунен мехур, чийто пищни прояви оставят след себе си неприятният дъх на неуместно разточителство със съмнителни морални измерения?
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар