Феликс Дасилва: творчество и заслепяваща експлозия в модната фотография

Феликс Дасилва е роден в Тел Авив, Израел, на 3 април 1971. Баща му е американец от Ню Йорк, а майка му е от Рио де Жанейро, Бразилия. Баща му е бил корпоративен адвокат и сътрудник в голяма адвокатска кантора на Уол Стриит, майка му е психиатър.

Той е най-малкото дете в семейството, има две по-големи сестри и един брат. Феликс пътувал много през своето детство със семейството си, а и по-късно по време на обучението си в Лозана, Швейцария. Всяко лято ходел с приятели до Африка, Азия или Южна Америка. Той посетил и Аляска и Южния полюс, така че още като тийнейджър бил истински пътешественик.

Според списание “Венити феър” модният фотограф Феликс Дасилва „създава концепции, които са извън установените норми, саркастични, понякога непочтителни, провокативни и дори полемични. Неговият почерк лесно се разпознава чрез движението, което винаги присъства в композициите му”.

Феликс е снимал за списания по целия свят, сред които “Вог”, “Харпър’с базар”, “Венити Феър”, “Ел”, “Нумеро”, “W” и мн. др. Работил е със световноизвестни марки като “Хуго бос”, “Дизел”, “Слоги”, “Балдесарини” и др.

Името Феликс Дасилва бързо започва да се признава като една от гаранциите за бъдещ успех и продължение на индустрията в нейната най-добра традиция на творчество и заслепяваща експлозия. Той се превръща в една от най-добрите запазени марки на модната фотография.

Какво запали твоя интерес към фотографията ?
Интересът към фотографията винаги е бил в мен. Започна съвсем естествено, когато за първи път докоснах фотоапарат.


Как разви уменията си като фотограф?
Започнах да правя снимки, когато бях тийнейджър. Първо се опитвах да правя много „стилни” снимки на моите приятели, след това започнах да пътувам по света. Стремях се да отделям човешкия елемент от пейзажа и да го запечатвам с журналистически подход. Докато бях в колежа ходих на курс по фотография, но ме изгониха от там след три месеца и учителят ми каза че никога няма да успея, защото съм твърде голям инат. Така започнах да уча сам техниките на снимане. Понякога прекарвах дни в гаража си, снимайки предмети с различна светлина и под различен ъгъл.

Как започна кариерата си като моден фотограф?
След горната случка започнах да набирам хора, които да ми позират. В един момент реших, че съм „готов” и тогава започнах да се свързвам с агенции за модели, които ми изпращаха нови лица. След първата снимка, която публикуваха в сп. “Maireclaire”, вече не можех да се спра.

Кой тип модни задачи ти допадат най-много и защо ?
Обичам да снимам за списания и вестници, защото мога да проявя своето творчество. Предпочитам работа, в която има предизвикателство. Харесва ми да режисирам сцени, в които има много модели, защото смятам че съм изобретателен при оформянето на композиции, които запалват въображението.

Колко пъти си бил в България?
Бил съм в България няколко пъти.

Има ли разлика при работата като моден фотограф в Амстердам и в България ?
Аз рядко работя в Амстердам. Но да, има разлика. България е все още в начален етап, а съществуването на определен протекционизъм в индустрията вреди. Същевременно обаче виждаме много хора, които искат нещата да вървят и това ми харесва при работата в България.

Как се чувстваше, когато снимаше в България?
Отлично! Хората са фантастични, природата е красива и има много потенциал!

Какво мислиш за българската мода и българските фотомодели ?
Трудно ми е да кажа нещо за българската мода, защото според мен тя все още е в начален етап, но определено има потенциал. Българските модели са нещо различно. Някои имат огромно желание да се справят добре, други имат нужда от повече предизвикателство, за да достигнат стандартите, с които сме свикнали при работата с топмодели от Бразилия и Русия примерно. Но определено има потенциал, само е нужно той да се развие.

Какъв съвет би дал на тези млади хора, които искат да станат успели модни фотографи?
Ако имате идея, че наистина искате да станете фотограф, придържайте се към нея. Ще бъде трудно, но трябва да знаете, че ще бъде трудно каквото и да правите. Ако желаете нещо наистина с цялото си сърце, нищо и никой не може да ви го отнеме. Трябва също да знаете, че освен творчество са нужни качества като изключителна настойчивост и умение за справяне с напрежението. Ако притежавате всичко това и фотографията е единственото нещо, към което сте пристрастени, действайте.

Снимки:
1. Феликс Дасилва
2. - 9. Фотографии на Феликс Дасилва за сп. Мода
10. - 15. Фотографии на Феликс Дасилва за сп. Beauty
16. - 23. Снимки на Феликс Дасилва за различни Европейски и Американски списания

Или дотам и обратно в страната на ниските хомосексуалисти и високите анорексички

(публикувано в Madame Figaro, бр. 7/ март 2008)

Текстът в първоначалния си вариант беше доста по-пиперлив, но в пристъп на необичаен за мен проблясък на връзка с реалния свят реших да го цензурирам… доста. Това е окончателната поосакатена версия, която изпратих на списанието и която те са доокастрили още. Нормално, имайки предвид формата и целевата им аудитория .

FW, или Fashion Week, е в общи линии най-значимото събитие в света на модата в градовете, които имат значение – Ню Йорк, Париж, Лондон, Милано. Имайки съмнителния късмет да живея на едно от тези места, съм редовен свидетел как два пъти годишно по време на [женските] седмици на модата настава тоталната лудница, и целокупно представителите на световният фешън бизнес се изсипват тук. По принцип ходя на ревютата от добронамерено антропологично любопитство, но този път за разнообразие реших да нося и апарата си, и вместо да си бъркам разсеяно в носа и да наблюдавам странните птици наоколо, да направя серия снимки, опитващи се да покажат какво всъщност става зад кулисите – целият безумен хаос и огромното количество труд, които стоят зад организирането на нещо толкова безсмислено и красиво колкото едно модно ревю от такава величина.

Винаги ми е бил очарователно любопитен начинът, по който хората възприемат света на модата – лъскав, скъп, луксозен, красив, миришещ на хубаво, разкошни жени в шумолящи рокли и т.н. Разбира се, реалността е съвсем друга – зад целия лъскав спектакъл стоят нормални, уморени, изнервени хора, а неземно красивите, скъпи жени със слизането от подиума се превръщат в слабички седемнадесетгодишни украински девойчета, които след ревюто нахлупват слушалките на айпода и си хващат метрото. Или, ако са късметлийки, кола на агенцията им ги кара към следващото ревю. Welcome to the real world, Neo.

В случай, че проявяваш интерес към задкулисни приключения на подобен род мероприятия, ето няколко бързи наблюдения и съвета по въпроса:

-Как се стига до бекстейджа?

Ами, има няколко варианта. Раз, да си акредитиран от някоя медия като журналист/фотограф/оператор/асистент и отделно да имаш поименна покана от дизайнерa. В повечето случаи е достатъчно, но понякога искат и специален backstage pass, до който е много трудно да се добере човек, особено за големите марки. Два, да изчакаш края на ревюто, когато всички приятели на дизайнера отиват да го поздравят, и да се шмугнеш заедно с тях. Но тогава вече интересната част е минала – след шоуто момичетата се преобличат максимално бързо и драсват към следващото ревю – успешните модели имат понякога по 7-8 на ден.Три, да познаваш някой от охраната, който да те пусне да влезеш. Там вече нямам наблюдения, оправяй се!

-Какво да правя зад кулисите?

Наблюдавай/снимай, но не досаждай. Всички са изнервени, защото на минимално място са събрани модели, гримьори, фризьори, стилисти, хора, които обличат моделите, фотографи, оператори, журналисти, асистенти, хора от кетъринга, кибици и прочее. В общи линии на всеки модел се падат 4-5 човека, които работят върху нея, плюс още толкова, които се мотаят наоколо. С малко повече късмет можеш да си поговориш с дизайнера или да се запознаеш с някоя от актуалните топ-моделки, ако те влече – повечето са доста дружелюбни и мили същества, стига да не прекалиш с плейбойските маниери.

Също така е изключително любопитно и забавно колко характерни и лесни за класификация са видовете хора, на които можеш да попаднеш зад кулисите. Един примерен разбор на екзотичната фауна там би включвал следните основни типажи:
-Висока анорексичка – очевидно модел. Докато чакат да ги гримират/фризират/облекат повечето слушат музика, четат или гледат филми на най-различни ултра-модерни хай-тек портативни устройства. Отличителни белези: обикновено между 178 и181 см, болезнено слаби, често със странни черти на лицето, облечени много casual, с онзи особен небрежен стил на хора, които разбират от мода, без да са fashion victims или да им пука особено. Напоследък предимно руси, с елфическо/славянско или извънзезмно излъчване. Ако изглежда над 23-24 години и е облечена по-строго, знаечи е бивш модел, преминал към свързана с фешъна професия – стилистка, дизайнерка, асистентка, PR;
-Нисичък оплешивяващ гей с розовичък оттенък – гримьор или фризьор, в по-редки случаи дизайнер.Другите разновидности make-up artists, но по-рядко срещани, е висок гей с буйни къдрици, или грозновата женица с татуировки, пиърсинги и алтернативен стайлинг; друг възможен подвид дизайнер пък е застаряващ, елегантен беловлас господин.
-Застаряваща, но стилна матрона и/или мъж с делови костюм – собствениците на марката;
-Развлечени студентки – т.нар. „вестиеристи”, т.е. хората, които преобличат моделите;
- Сериозни момчета в черно – ми, охрана;

-Щъкащи насам-натам журналистки с микрофони, в повечето случаи с вариации на буквата F на тях;

-Фотографите се забелязват отдалече със самоделните си, екзотични осветителни тела във всякакви форми и разновидности, както и с истеричните крясъци, с които се опитват да привлекат вниманието на някой модел и да го накарат да позира – за повечето от тях това е единственият начин да имат манекенка от такъв ранг в портфолиото си. Други пък се специализират в снимки на обувки и аксесоари, които още същия ден изпращат на китайските производители на ментета. И двата подвида са изключително досадни и често преди самото начало на ревюто сериозните момчета учтиво ги изпращат обратно в основната зала;
-Насред цялата тази лудница ярко се открояват обърканите изражения от типа „къде съм и какво правя тук” на хората, които нямат много общо и са попаднали там по случайност или придружавайки някого – шофьорите на моделките, нечии роднини, гаджета, и т.н., които обикновено могат да бъдат намерени около бюфета.

В заключение, седмицата на модата видяна от кухнята е любопитно и забавно преживяване, което определено си заслужава. Всеки я възприема по различен начин, но у все повече хора повдига спонтанно въпроса дали лъскавият свят на фешъна всъщност има някаква обективна raison d’ être, като създаването на красота, да речем (но не и изкуство), или всъщност се е превърнал вече в един самодостатъчен, затворен, самодоволен и откъснат от истинския живот сапунен мехур, чийто пищни прояви оставят след себе си неприятният дъх на неуместно разточителство със съмнителни морални измерения?

http://www.borissov.it/blog/

…in the known universe, as you know, is called Silvia Dimitrova. Today we had a little fun shoot at Tim’s place, and there you go:
Silvia Dimitrova @ Fashion model management
make-up by Timothy Hung
5D + 100 macro
1/160 @ f11 100 asa
1×400w/s+white umbrella (front, 45 degrees, above)+reflector (front, 45 degrees, down) + 1×400w/s, bare bulb, behind her...

Само на пръв поглед Lupe Fiasco е един от тях. Той е от хората, които предпочитат да се изправят срещу шумната критика, отколкото да следват познатия път. Чрез главозамайващите си рими и широк набор от теми и сюжети, по-скоро може да бъде причислен към ъндърграунд средите, отколкото към мейнстрийма. 25-годишният рапър от Чикаго доказва, че талантът все още се цени сред хип-хоп общността.

След невероятния успех на дебютният му албум Lupe Fiasco’s Food & Liquor през 2006, Fiasco се завръща с второто си предложение - Lupe Fiasco’s The Cool. С широк концептуален замисъл заглавието ни препраща към едноименната песен от дебютния му албум - “The Cool”. Този път Fiasco включва три нови лица - Michael Young History (The Cool преди смъртта си), The Game (мъжкото въплъщение на унищожителното влияние на мошениците), и The Streets (женската персонификация на корумпирани градски легенди).

Особено силно тематично е присъствието на песента “The Coolest”, една от връхните точки в албума, служеща като въведение на предишната “The Cool”. Описвайки трагичното падение на Michael Young History в ръцете на любовницата му The Streets, Fiasco създава уникална картина с въображението си: “If the rain stops and everything’s dry / She would cry so I could drink the tears from her eye.”

На друго място Fiasco се отдръпва от героите си за да коментира собствения си възход към славата в първия си сингъл “Superstar”, продуциран от най-близкия му сътрудник – Soundtrakk. Тази седмица песента се намира на десето място в Billboard Top 20, като се придвижва стремително напред.

Първоначално продуциран от Soundtrakk, но с участието на разнообразни и нетипични инструменталисти (включително Patrick Stump от Fall Out Boy), Lupe Fiasco’s The Cool е доказателство за уникалността на Fiasco. Вместо да следва монументалния успех, който му донесе 2006 – три номинации за Грами, четири номинации за BET Hip Hop Awards, признание на сп.GQ за “Пробив на годината”, младият творец създава мрачно и наситено с атмосфера изследване на удоволствията в живота.

В надпреварата за популярност в хип-хоп обществото, Lupe Fiasco е наблюдателят, мислещият човек, който е достатъчно смел да назовава нещата с истинските им имена – нещо, което връстниците му пренебрегват. И това вече е “жестоко”. За това говорят и позициите, които заема Lupe Fiasco’s The Cool през океана: албумът е на първо място в Top Rap Albums за 2007г., и за две седмици се класира под номер 14 в Billboard 200. Само в Щатите са продадени общо 392,488 копия. В Българския Топ 100 се появява под номер 32 тази седмица, което му осигурява второто място по най-висок дебют в класацията.

http://www.lupefiasco.com/

www.weekpr.com

РУМЪНСКИ ДИ-ДЖЕЙ НОМЕР 1
ADRIAN EFTIMIE
ГОСТУВА ЕКСКЛУЗИВНО В
YALTA CLUB
НА ПАРТИ НА ЕДИН ОТ НАЙ-ГОРЕЩИТЕ КЛУБОВЕ В СВЕТАEL DIVINO, IBIZA

На 29 мартукурещ, където е резидент.

ADRIAN EFTIMIE е първият ди-джей от Румъния с международен успех като в актива му са записани партита в Turnmills в Лондон, Le Souk в Нщ Йорк, Budha Bar в Шарм ел-Шейх, Египет и не на последно място The Freedome Festival през 2005. Макар едва 29 годишен, ADRIAN EFTIMIE е прекарал 15 от тях зад пулта. След като свири в почти всички клубове в родния си град, той започва да прави лайф миксове в денс радиостанциите и покрай бурните реакции на слушателите Kiss FM Romania го превлича за резидент. Всеки вторник от 23:00 в култовото му вече радиошоу Sensation ADRIAN EFTIMIE прави двучасов лайф микс, а сред гостите му дотук се забелязват имената на Mark Knight, Shlomi Aber, Steve Lawler и Funkagenda si Noir. Освен като ди-джей, ADRIAN EFTIMIE е успял продуцент като у нас е най-известен с двата си големи хита “No Side Effect” и “Desire”.

http://www.djadrianeftimie.ro/

Norman Parkinson CBE (1913-1990)

Norman Parkinson, the quintessential Englishman, began his career photographing debutantes and their mothers in 1935. During the Second World War he worked for the Ministry of Air providing photographs for leaflets dropped in occupied Europe. Parkinson took his first work with British Vogue in 1942, beginning an association which lasted until 1978. In 1947 he met and married model Wenda Rogerson and made the first of what were to become annual trips to New York, photographing for American Vogue. Parkinson moved from London to Tobago in 1963 and was awarded the CBE in 1981. Interested in capturing the essence of real life in his fashion images Parkinson was one of the first photographers to shoot on location. In a long, distinguished career he photographed the most celebrated men and women for the most illustrious fashion and society periodicals with humour and joie de vivre.

Traffic Queen, 1960

With the onset of the sixties, the readership of Vogue became younger and more adventurous. In response to this, Parkinson began to take more experimental shots, communicating to the readership the way that the clothes would move and look when worn out and about.

Jerry Hall, Russia, 1975

After discovering Jerry Hall, Norman Parkinson posed the Texan in a variety of Russian settings wearing couture whilst on a 7000 mile tour of Russia in the seventies.

Phone Box, London, 1963

During the 1960's, Parkinson's adventurous style was well suited to the more provocative attitudes of the new decade. Here, he captures Melanie Hampshire the model and cast member of Michelangelo Antonioni's infamous film "Blow-Up."

Autumn Fuchsia, August 1957 (cover)

This cover shot from 1957 features a Rover 105, then priced at £1,595, 17s. When the image was reused for a 1991 Vogue book cover, the cigarette had to be airbrushed out.

Jerry Hall, May 1975 (cover)

Parkinson took Jerry Hall's first cover shot for British Vogue on their first shoot together in Jamaica.

National Gallery, London, 1949

Parkinson started working for American Vogue in 1949, for whom he photographed the London Spring Collections on location amidst the capital's landmarks. Here, Wenda Rogerson, Parkinson's third wife and muse together with Barbara Goalen, pose outside The National Gallery wearing Hardy Amies and Molyneux coats.

Wedding Outfits, 1938

Ronald Traeger (1936-68)

The American Ronald Traeger had joined the U.S. Navy as a photographer and cinematographer before ending up on his discharge in England. He was taken up by French Elle and then British Vogue, who published his pictures in 1963. He was an instant hit and Vogue advised readers ‘to watch out for more of his work soon…’. He photographed ‘Swinging London’ for the magazine, and, as something of an outsider, being American, he treated the participants as an exotic species. Twiggy was a favourite model and perhaps Traeger's best-known set of images is of her racing around Hyde Park on a mini-motorbike. His promising career was cut short in 1968 at a moment when, as Cecil Beaton noted later, ‘he was well on the way to becoming one of the most brilliant photographers of today’.

Stars and Stripes, January 1972

This was, as Vogue put it, a ‘Pow-Packed New Collection’ of funky boots for Mitsubishi. Designed in Japan by a European Moya Bowler, they were intended to be worn on both sides of the world, hence the ‘Stars and Stripes’ motif and the ‘kick-boxer’ shapes. The virulent colours of the knee-socks were a Western affectation only.

Shorts Supply, July 1967

One of the most famous of Twiggy’s early sittings for Vogue, taken by one of its least known photographers, Ronald Traeger, who died young. This dynamic exercise in en plein air enjoyment, the sensation of speed and freedom is caught perfectly by Twiggy’s open-mouthed excitement and the slight ruffle of the slipstream in her admittedly short-ish hair. As Vogue recalled, it was ‘quite a year for shorts, a freewheeling, long-legged, sort of year when clothes are built for action. Twiggy herself had designed this seersucker-striped dress cut short into shorts for Miss Selfridge. At 5 guineas it was a little cheaper than the Raleigh motorcycle at 57 guineas.

Spot the Shorts, July 1967

From one of her most iconic sessions, the ‘Face of the Year’ Twiggy zooms down Pall Mall on her brand new mini-motorbike. The better to show her black-and white polka dot shirt and shorts ensemble by Foale and Tuffin. Like Mary Quant, Foale and Tuffin defined the ‘Swinging Sixties’ fashion – at least for the young. Twiggy, with her boyish hairstyle, epitomised its anything-goes mentality.

Playgirl Fashion, July 1964 (cover)

*ART OF DEMAND*

Barry Lategan (b.1935)

A South African by birth but British by adoption, Lategan has carved out a successful career as a fashion and, in particular, a beauty photographer. He achieved fame in the 1970s for his colourful compositions, which resisted gimmickry, despite the outlandish fashions of the day. Aside from his editorial and commercial work, he has carved out a separate reputation as an insightful and sympathetic photographer of the female nude and of nature, especially trees. He has worked the natural landscape into his fashion pictures perhaps better than any of his contemporaries or successors.

Vogue explained that one should rethink one’s attitude to youth and beauty and take pleasure in ‘the common or garden skills of beauty – immaculate nail gloss, hair brushed to silk, the freshness of your clothes’. This photograph attempted to sum up the pastoral and floral notes of Chanel’s No.19 perfume: white hyacinths, iris, scented moss and wood violets.

Nothing seems to sum up the seventies more than its often-outlandish fashion styles. And of that, nothing seems quite as eccentric or impractical as its stack-heeled footwear. Here as the decade gets under way, a compendium of the disparate styles and the colours that would mark out the era as colourful, to say the least...